четвъртък, 13 септември 2012 г.

Исторически факти за Великолепният век

Многоженството е разпространено в арабският свят. Заможните мъже в тези страни вземали за съпруги по възможност повече жени. Многоженството било разрешено от религията и се стремяло да даде свобода на мъжа от  женския нрав, но засилвало непоносимостта и злобата между жените.  В света на арабите трудно може да се говори за женска власт, но изключение от това правило  има. И това е започналия през 1541 година женски султанат. Създателка на женския султанат е революционната чужденка и иновярваща Александра Лисовска, известна още като Хюррем султан.
Благодарение на силната омраза в змийското гнездо на султанския харем, тя успява да стане любимка на султан Сюлейман и чрез любовта си към него да победи всички свои врагове. Заради  украинския си произход тя е наричана още Рокселана. Харемите варабския свят са необходимост, за да се появи наследника на трона, но от друга страна конкуренцията между жените на султана са повод за невиждана омраза и безподобни злини. Разбира се като говорим за най-великата султанка и башханъма -Хюррем султан, не означава, че тя е най-безгрешната. Жестоката борба за влияние в харема, опитите да бъде приравнена с ранга на робиня, интригите на хасеки Махидевран и Хафса Валиде султан, както и опитите да бъде отровена, пребивана и унижавана, правят от Рокселана една истинска противничка и враг на споменатите лица до степента на пълното им физическо отстраняване.  Изцяло зависима от харема, Хюррем успява да стане независима със средствата на самия харем, защото силата на жената е в осъзнатите зависимости, които превръща от свои пороци в свои преодолени предимства.

Женското царство на султана се представя от най-високата позиция: Валиде Султан – майката на владетеля, наричана още Рейс на жените в харема и неговите съпруги или Джарийелер (наложниците), само при Мурад трети тя се нарича Кадън ефенди: Кадън Ефендилер (официалните жени), Икбаллер (жените без потомство) и фаворитките – Гьозде или Пейклер (Одалъклар). Към фамилията се отнасят султанските дъщери (Ханъм или Хатун Султанлар), както и неговите снахи -Гелинлер. При смяната на властта предишната Валиде отива в някой от старите сараи (Ески сарай), а майката на настоящия султан се ползва с почетната титла до сина си в Топкапъ Сарайъ. Господарят - Хюнкяр ползвал най-големите и просторни стаи в Топкапъ - двореца на Високата порта, а в следващите хубави стаи била настанявана Валиде султан, която управлявала харема, но често и много други функции в султанския палат. На подчинение на Валиде султан били дори такива високи длъжности като Садръазама (министър-председателя или великия везир), хасодабашъ - личния секретар на султана и Садарет Каймакамина (секретарят на Дивана) . На следваща позиция в йерархията стои жената на султана, която го дарява с първи син (Хасеки). Титулът е „Кадън Ефенди“ примери : Сюлейман I Кануни (в Хуррем Султан), Селим II (в Нурбану), Мурад III (в Сафие Султан), Ибрахим Лудия (в Телли Хасеки), Мехмед Ловеца (в Гюлнуш Султан), Ахмед III (в Еметуллах Кадън), Мустафа III (в Рифат Кадън), Абдюлхамид I (в Рух-шах), Абдюлмеджид (в Серефраз), Абдюлхамид II (в Мюшфика и Сали- ха Наджие) .
Отричането на женските права -мизогиния тръгнало от Корана и от Айша - Айша – любимата жена на Мохамед, заради участието на Айша в т.нар. Първа гражданска война или Камилската битка. Мизантропията към жените в арабския свят е продиктувана от тяхната неспособност да воюват, да се грижат сами за себе си и да управляват според вярванията и религията на мюсюлманите, но това не пречи в определени частни случаи жените да вземат инициативата и да провеждат своите амбиции в управлението и обществения живот.

Пак според тези вярвания изкусителната женска природа е източник на хаос и объркване, което в разрез с управлението, обществения ред и политиката.  Валиде - майката на султана носи пряка отговорност за наследниците на трона. Валиде е тази, която избира държанката или кандидатката за султана. Тя е заета с организиране на обучението на младите жени в еротичното изкуство. Това се осъществява от по-опитни калфи, които обучават наложниците във всички аспекти на културата, религията, образованието и държанието в султанския двор. Бахнаамето е сборник от похвати и книга за сладострастието. Тази книга отговаря на ислямската Кама Сутра. В нея е описана рецепта за продължителна ерекция и потенция в случаите когато султана в резултат на болест или други обстоятелства не може да остави наследник. 100 едри червени мравки, залети със сусамово масло и оставени 20 дни на слънце, след което се втриват в гениталиите и слабините. Украсяването на ръцете с къна е ритуал, характерен за исляма. Пастата с арсен служела за депилация с помощта на мидени черупки. А контрацепцията се постигала с коитус интеруптус. Достойна заместничка на Хюррем била Нурбану- принцесата на светлината.

 Ако трябва да сравним образите на Хюрем султан (Роксолана) и Махпейкер, то Хюрем е подтикната от инстинкта за самосъхранение на себе си и своите деца в интригите на двореца, докато Махпейкер отблъсква със жестокостта да се добере до властта, жертвайки кръвта на собствените си внуци и близки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар